Себеотдаване на Божия промисъл

Без да насилваме прекалено понятията, може да се каже, че настоящата книга е духовно възвисяваща в следния смисъл - тя мощно насочва вниманието на днешния поохладнял и донякъде изпаднал в ритуалност християнин към онези времена, когато нашите събратя по вяра са живеели изпълнявайки простичките си задължени, които Бог им е представял във всеки отделен момент, а за всичко останало са се оставяли с любов и упование на Неговите съдби.

За съжаление, духът на нашето рационалистично време неминуемо засегна и братството на християните, тоест Църквата. Ние свикнахме да планираме, да манипулираме събития и хора и някак си естествено да смятаме, че имаме голям, едва ли не решаващ дял в плодовете на своите усилия. Така неусетно духовният ни живот обеднява, защото забравяме, че Бог има много по-велики и красиви планове за нас.

Стига да не му пречим и да се оставим доверчиво да ни води.