Из етническата история на древна Тракия

"Из етническата история на древна Тракия" обединява група проучвания, писани в различно време, но с взор, съсредоточен в произхода и историята на трако-пеласгийската етнокултурна и етнолингвистична общност.

Авторът, доц. д-р Стефан Йорданов, е преподавател в катедра "Стара и средновековна история" на Историческия факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Сред досегашните му публикации са монографиите: "Тракийският воин. Проучвания върху социалната и военната история на древна Тракия" (Велико Търново: Фабер, 2000); "Въведение в историята на религиите. Част I. Религията като културно-исторически феномен" (Велико Търново: Университетско издателство "Св. св. Кирил и Методий", 2008); "Проблеми на потестарно-политическата и историческата етнология. Първа част. Въведение в проблематиката" (Велико Търново: ИВИС, 2009), както и десетки статии в периодични издания и сборници у нас и в чужбина.

Етническата история на древна Тракия е разгледана на фона на проблемите на палеобалканистиката, в която интегрално се вписва и чието ядро до голяма стенен оформя, респективно на фона на етнокултурната история на цивилизациите от Понтийския регион и Източното Средиземноморие. Освен три историографски очерка (за приносите на Веселин Бешевлиев и Иван Гълъбов, както и за ономастичните проучвания на тракийския материал), вниманието е съсредоточено и върху: някои тракийски, респ. трако-пелас-гийски словообразувателни модели; етимологията на тракийски топо- антропо- и филоними; тракийското и респ. пеласгийското етнокултурно и етнолингвистично наследство в древна Гърция; някои субстратни топоними и апелативи в българския език, в това число названието на карнавалния персонаж "кукери"; редица проблеми от етническата история в епохата на прехода от бронзовата към желязната епоха — от въпроса за историчността на Троянската война и тракийската таласократия до евентуалния палеобалкански произход на населението на държавата Тартес в Иберийския полуостров. "Кимерийци и гети в занаднопонтийския хинтерланд" и "Към проучването на две типологически родствени реални от Стария и Новия свят" са последните две проблемни полета, към които изложение го насочва.