Пътят на България

Съсълов се изявява по-скоро като философ на историята, за когото концепцията -а не детайлът и фактографията - е от съществено значение. Може би, за да разберем автора на „Пътят на България", трябва да се позовем на един от най-близките му приятели Никола Станишев, който във възпоминание по повод смъртта на Съсълов пише: „ /Той/ беше остър наблюдател и безмилостен анализатор. Не само разбираше Живота, той го виждаше. Беше мислител, мъдрец. Би могъл да стане Велик философ. Родолюбието му го превърна в историк в най-пълния смисъл на думата - проникновен претворител на станалите събития и Вестител за другите, които ще дойдат."

Димитър Съсълов ни поднася своя концепция, върху която не тегне давността на Времето. Предмет на неговото осмисляне са изключително важните проблеми за етнопроизхода и по-съществените етапи на историческото ни развитие от най-дълбока древност до преломните събития от четиридесетте години на XX век.

От книгата на Д. Съсълов читателят ще научи за събития, исторически личности и факти, за които никога нищо не е прочел в официалната научна и публицистична литература.

Третирайки ранната, или условно наречена, додунавска история на България, авторът се проявява като изследовател на една почти напълно непозната материя, в чиято интерпретация проявява находчивост и оригиналност.

Из Предговора на ПРОФ. Д-Р ГЕОРГИ БАКАЛОВ