Дисертации, том 3 – Медицината в провинциите Долна Мизия и Тракия (І- края на ІІІ в.)

Медицината е една от най-благодатните теми в изследването на античното общество. Определянето на мястото й в рамките на социалния живот е важно от гледна точка оценката на жизнения стандарт през античната епоха. Повечето трудове, които се отнасят до античната медицина, са посветени на медицинските инструменти и пособия. Не липсват и публикации по въпросите на лекарската практика, история на медицината и други.

От българските земи са известни множество материали, които разгледани комплексно могат да допринесат за цялостното проучване на античната медицина. Териториално настоящата работа обхваща две римски провинции - Долна Мизия и Тракия. Акцентът са материалите от днешните български земи, макар да са използвани и такива от територията на днешна Румъния и Турция, които съвпадат границите на двете римски провинции. Представеният труд е опит да се обобщят всички известни до момента медицински инструменти и пособия, както и всички данни, отнасящи се до медицината в периода I – III в. на посочената територия.

Предвид натрупания многоброен материал от българските земи и необходимостта от неговото систематизиране и обобщаване се роди идеята за написването на един труд, посветен на медицината през римската епоха в провинциите Мизия и Тракия. През 2000

г. се дипломирах в магистърската степен на специалност "Археология", Исторически факултет, СУ "Св. Кл. Охридски" със защитата на дипломна работа на тема Медицински инструменти и лекарствени средства от Мизия, Тракия и Македония в контекста на находки от другите римски провинции, която прерасна в дисертация, озаглавена Медицината в провинции Долна Мизия и Тракия в периода I - края на III в. (по археологически данни), защитена през 2005 г. Настоящата работа представя именно този дисертационен труд с известни съкращения и допълнения.

Най-обемната част от изследването представлява класификацията на всички медицински инструменти и пособия, открити по археологически път. Използвани са публикувани находки, както и множество непубликувани материали. След края на III в. медицински материали почти липсват, а повечето от тези, открити в контекст с датировка IV в., могат да се отнесат към по-ранен период. По-късните екземпляри, доколкото въобще разполагаме с тях, се различават значително както по-форма, така и по стил на украса. Анализирани са и голямо количество епиграфски, антропологични и нумизматични данни, имащи връзка с медицината. Разгледани са и различни нейни аспекти - военната и ветеринарната медицина, социалния статус на античния лекар, ме сто практикуването, медицинската специализация. Дискутирани са и допълнителни въпроси като хигиена, водолечение и хранителен режим, които не могат да се пропуснат, когато става въпрос за медицина.

Неоценим принос за написването на този труд, на първо място, има д-р Ernst Kunzl на когото изказвам специална благодарност за всеотдайната му подкрепа като мой научен ръководител в рамките на шестмесечната стипендия в Германия, отпусната от DAAD. Така имах възможност да ползвам архив по темата, събиран десетки години, както и литература, недостъпна в България.

Искам да благодаря и на научния ръководител на дипломната ми работа - проф. дин Л. Гетов, както и на консултанта на дисертационния ми труд - ст. н. с. II ст. д-р Г. Кабакчиева, както и на всички колеги от секция "Антична археология" към НАИМ при БАН и колегите от музеите в страната за оказаната ми помощ при събирането на материалите и предоставянето на находки от непубликувани комплекси. Неоценима помощ ми оказа рецензентът на дипломната ми работа проф. д-р М. Апостолов във връзка с медицинската терминология. Не на последно място дължа огромна благодарност на М. Банев при редактирането и техническата обработка на работата.

д-р Надежда Кирова