Сенки от отвъдното. Древния Некропол на Несебър

Несебър е сред онези благословени исторически места, в които осезаемо се срешат минало и настояще. Всеки камък върху малкия полуостров ни връща векове назад и ни изпълва с усещане за вечност. Безброй исторически превратности и драматични човешки съдби са оставили в града ярки, незаличими следи, които и днес разказват за миналото и ни вълнуват.

През вековете Несебър е бил обитаван от различни етнически общности, с различен бит и култура. Променяло се е и името на града. Траки и гърци го произнасяли Месамбрия (от името на легендарния тракийски цар Мелсас). Римляните и византийците наричали града Месемврия. През Средновековието той носи името Несебър и то е достигнало без промени до наши дни.

Най-ранните следи от обитаването на полуострова се свързват с поселение на тракийските племена и се датират към VIII - VII в. пр. Хр. В края на VI век пр. Хр. дорийски преселници от Мегара, Калхедон и Бизантион дошли на Несебърския полуостров и основали гръцка колония (полис, апойкия). Оше през V век пр. Хр. градът се разрастнал и укрепнал икономически. Той бързо се наложил като един от главните пристанищни центрове, свързващи тракийските земи със средиземноморския свят. Наред с търговията, която била в основата на стопанския просперитет на Месамбрия, процъфтяли изкуствата и занаятите. В градския театър се поставяли пиеси, поети пишели епиграми, многобройни храмове били посветени на култа на най-тачените елински божества - Аполон, Зевс, Атина, Дионис, Леметра, Асклепий, Хеката.