Животопис, книга 1: Лирика, сонети, хумор

Никола Герджиков е ново име в художествената ни словесност. За него тепърва ще се говори и пише - в това съм дълбоко уверен, защото той се появи изведнъж и с респектираща поетическа продукция впечатли читателската аудитория. Роден е в Пловдив през 1951 год., завършил е електроника и приложна математика, работил е като програмист, а и днес работи в компютърния бранш.

Като тематична насоченост е многообразен и многолик, с ярко изразен афинитет към из вечните екзистенциални проблеми в човешкото битие. При него много респектира и разнообразната стихотворна организация - класически, бял и свободен стих, сонети, четиристишия, тристишия, хайку...

В поетичния му свят познати неща добиват нов образ, банални истини изменят значимостта си, обективният свят се явява в друг облик. Неговата поезия носи мъдрост, която хармонизира и насочва към извисена духовност. Тя активизира читателските възприятия, просветлява и води към себепознание чрез емоционална мисъл и чрез едно невероятно чувство за хумор и пречистваща ирония.

Без да е традиционалист Никола Герджиков не е и модернист - неговата мисловна лирика е едно предизвикателство към съвременното поетическо мислене и доказателство за многообразието на поетическия талант, който търси глъбинността на нещата и логическия ритъм на живота

Марин Кадиев

Поет

Поетът често го сравняват с птичка,

запяла волно в пролетна градина.

Но всъщност той по скоро е пчелчка,

Която трупа, трупа мед в пчелина

Дори от цветовете на пчелина.