Смъртта на поетесата
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Сибел К.Тюркер
- Издателство
- Парадокс
- Преводач
- Билге Мехмед
- Народност
- турска
- Година
- 2010
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 268
- ISBN
- 9789545531149
За книгата
В "Смъртта на поетесата" Сибел Тюркер описва един сезон от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която досущ като авторката си следва право и пише стихове. С това обаче житейските прилики между двете млади жени се изчерпват, защото отчуждената от всичко и всички главна героиня с мъжко име сравнява съдържанието на живота си с това на натъпканите с химикали натурални сокове, съдържащи „гъсто, ароматизирано, кондензирано и застрашително време, което очаква да бъде размесено с вода и изконсумирано." А тя си признава, че не умее да приготвя добри смеси, количествата и пропорциите са й чужди. Резултатът неизбежно е рядък и разводнен като ума й, който тя губи и отново намира, без това да я зарадва. Баща й с неговите прояви на тиха лудост е единствената й сродна душа, но умира от Алцхаймер и я оставя „насаме" с майка бивша танцьорка в бар и красива по-голяма сестра, чиято единствена грижа е брак по сметка. Когато Ерсин се запознава със забулената Елиф и се влюбва в приятеля й Самим, романът завива в неочаквана вероятно и за самата авторка посока, която читателят (дай Боже) започва трескаво да следва до самия му край, защото, както се твърди и в мотото на книгата, „чуждото умиране е най-загадъчното занимание на всички ни"...
Азиз Шакир-Таш
„Смъртта на поетесата” е първата преведена на български книга на утвърдената в родината си турска прозаичка Сибел Тюркер. Романът ни поднася един разказ, поне на пръв поглед отказал се от всякакви сложни прийоми, освен от увличащото читателя
повествование. Детски спомени, литература, любов и смърт се преплитат в тази своеобразна биография на главната героиня, отстранена както от заобикалящия я свят, така и от самата себе си.
Из „Литературен вестник”