Галицийски истории

Галиция - област, населявана от векове от поляци, украинци и евреи, мъчително разкъсана между Полша и Украйна след Втората световна война, -е избрана от Анджей Сташук да приюти едно измислено от него село с ексцентрични обитатели.

Галицийските истории ни запознават с герои като:

Юзек - последният тракторист в ТКЗС-то, защото и тракторът е последен, а нови повече няма да има...

Владек- с жена и дванадесет деца, - който „не успява да се справи с тежестта на материята", защото „когато раздавали душите станала грешка и получил никакъв прекалено духовен орган"....

Янек- „рус със сини очи, нискостеблен човешки вид", който живее според слънчевия часовник, защото само той „съответства на неговото потопено в космоса естество"...

И още Кошчейни, ковачът Круг, Бабичката, Рижия сержант, Маришка, Ян Залативуй... и „армия тям подобни", потопени в „безформена, ленива действителност", беднотия и „тъга по другия свят, онзи от телевизията", докато пробват демократичния вкус на десертите „Марс" и изискаността на дрехите втора употреба.

В Галицийски истории „всичко се случва едновременно, започва преждевременно и свършва, преди да е започнало", защото „животът е кръгъл" и „мъжете ще се събудят, изтрезнявайки, на същото място", а „времето има кълбовидна форма - но това най-добре го знаят жените, защото за тях то се дели на деветмесечни цикли".

Галицийски истории - едновременно комични, затрогващи и невероятно красиви - са проникновено и малко зловещо обобщение на тежкия политически и икономически преход, започнал в началото на 90-те години в целия Източен блок.

В рамките на няколко месеца това е втората книга на Сташук, излязла на български (първата беше „Пътуване към Бабадаг”). Появата на прозата на Анджей Сташук у нас е донякъде закъсняла, като се има предвид, че той е едно от най-авторитетните имена на съвременната източноевропейска литература и един от най-превежданите полски автори.

„Галицийски истории” е сборник с разкази, които представляват своеобразни портрети на обитателите на Галиция през 90-те. Представят ни ги комично, но и трагично разкъсани между две времена, еднакво неспособни да напуснат старото, но и непригодни да влязат в новото. Още една добра книга в онази литературна традиция, която разказва за драматичния натиск на политиката и историята върху личните биографии.

Из „Литературен вестник”