Гьоте за смъртта и безсмъртието

Тази книга цели да даде възможност на читателя си да види прочутия Ваймарски класик от една малко по-нестандартна гледна точка и да формира самостоятелно мнението си. Необикновено дългият житейски и творчески път на Иохан Волфганг фон Гьоте е изпълнен с достатъчно перипетии, неудачи и конфликти. Но за разлика от много други творци той е завещал на потомците не дисекцията на душевните си травми и невротичното обругаване на нещастните моменти в живота си, а — напротив — съумял е да стилизира своя житейски опит, претопявайки го в амалгамата от преклонение пред съдбата, вяра в космогоничната хармония и елитарно усещане за богоизбраност. Затова всеки негов текст, а и — както ни уверяват много от личните му познати — цялото му излъчване утвърждават зрялото упование в световния ред и произтичащото от него спокойно чувство за превъзходство над делничното, физически ограниченото и преходното. Без да посвещава на трансцендентното философски трактати, Гьоте налага убеждението, че животът на тази земя и в тази материална сфера не е всичко, че смъртта е само преход от една форма на съществувание в друга, че няма резон вече изграденият в човешката личност енергетичен потенциал да изчезва безследно и безвъзвратно заедно с отмирането на телесната, „тленна" маса. Напротив, именно трансформацията на материята е предпоставка за реорганизирането и оптимизирането на световния енергиен баланс. И сякаш с това свое убеждение той предлага една интуитивно-метафорична формула като мост между пантеизма на Спиноза и диалектиката на Световния дух у Хегел, като собствен отговор на характерната за времето му дилема между провиденциализъм и рационализъм.