Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно

Българският постмодернизъм, Контекст. Генезис. Специфика - том 3

„ПОЕЗИЯТА НА 1990-ТЕ: БЪЛГАРСКО И ПОСТМОДЕРНО" предлага цялостна, концептуално осмислена теоретическа и литературно-историческа визия за периода на 1990-те години през призмата на постмодернизма, видян като определящо събитие в литературата от края на XX век. Проследено е как контрамодерният патос на постмодернизма реално работи в поезията на 90-те в една сложна раздвоеност между актуалното, остро политическото, от една страна, и митологичното, от друга. Анализиран е настойчивият интерес на младата поезия към механизмите на националната идеология, произведена от литературния канон, към философията на българската история изобщо.

Постмодернизмът през 90-те е прочетен като съпротива срещу празнотата на постисторията, като опит за преодоляване на посткатастрофичния стрес след рухването на комунизма (и края на Модерността) в териториите на митопоетическото, чрез (поредното) носталгично връщане към „топлите" езици на националното, „дядовското" - акт, който вече неколкократно е бил проиграван в българския митопоетически разказ. Изследването е аргументирана и страстна защита на поколението на 90-те, често обвинявано в национален нихилизъм. Неговото творчество е органично вписано в едрата логика на националния литературен разказ.

Постмодернизмът и поезията на 90-те са от онези теми, за които много се говори, но трудно се съставят цялостен теоретичен и исторически разказ. Няма как да бъде и по друг начин, след като именно българската поезия през 90-те преосмисля по нов начин понятията за цялост и фрагмент, естествено и изкуствено, оригинално и мистифицирано, в полза на едно поетично и игрово разглобяване на устойчивите схеми, сюжети, теоретични ключове. Какъв е ключът, който Пламен Антов предлага за навлизане в лабиринтите на 90-те на Пламен Антов, може да разберете от новата му критическа книга, която предстои да бъде премисляна и дискутирана.

Из “Литературен вестник”