Професионални реализации на дипломиране по социология от СУ “Св. Климент Охридски” (1990-2006)

Какво и къде работят дипломираните по социология от Софийски университет „Св. Климент Охридски" след 1989 г.? Този въпрос ни провокира да проведем социологическото изследване, представено в книгата. Резултатите искаме да споделим с читатели, които се интересуват по-общо от социология, както и с тези, за които срещата с нея се е превърнала в биографичен елемент.

Социологията, „любимка" на политиката и на политиците както преди, така и след 1989 г. не се радва на един и същи кандидатстудентски интерес, нито пък на един и същ обществен престиж. Кой, как и защо избира тази специалност? Кое е по-малкото зло - да те приемат в специалност, която си посочил наслуки, или да не станеш студент?

Дипломата по социология не означава че си социолог, нито пък че ще работиш като такъв, но това не е проблем, а перспектива за реализация. Дипломираните по социология се оказват сред създателите и сред заетите в индустрията на услугите, основани на знание, която се формира и трансформира след 1989 г. в България - маркетинг, медии, човешки ресурси, НПО и политически партии, наука и образование, социал-но-политически анализи и други. Това са част от социалнопрофесионалните светове на дипломираните. Как се озовават там, с какво се занимават, какви знания и умения използват в работата си и каква е връзката им със социология?

Образованието по социология, имащо свои солидно аргументирани традиции сякаш се движи по-бавно и по път различен от този на професионалните светове на дипломираните по социология. Проблем ли е това?

Задължително ли е да се работи и страхуват ли се дипломираните от труда? Какви са формите на протест, които някои дипломирани по социология практикуват, за да се противопоставят на масовата идеология за кариера и реализация?