Цитадела

Стройна, задълбочена и цялостна философия за същността на човека, за общуването му със себеподобните, за ценностите му и за мястото му в света.

Първоначалното заглавие, замислено от автора, е било „Каид, или берберският вожд“. От него можем да се сетим и за мястото на действието – пясъците на пустинята. (Американският превод на произведението е озаглавен The Wisdom of the Sands – „Мъдростта на пясъците“.) Повествуванието е разказ на един берберски принц, наследил баща си като глава на своето племе.

Той започва така:

„Защото се нагледах на заблуди в милосърдието. Но ние, които властваме над хората, трябва да умеем да проникваме в сърцата им, за да даряваме с нашето благоволение само оня, който е достоен за уважение. И аз отказвам милосърдие към излаганите на показ рани, които терзаят женските сърца, отказвам го и на умиращите, и на мъртвите. И зная защо.“

И завършва така:

„Завършил делото си, аз разхубавих душата на моя народ. Завършил делото си, той разхубави душата на своя народ. И аз, който мисля за него, и той, който мисли за мен, макар че никакъв език не ни е даден за нашите срещи, когато отсъждахме или диктувахме церемониала, или наказвахме, или опрощавахме, ние можем да кажем – той за мен, както и аз за него: „Тази сутрин аз подрязах моите розови храсти…“

Защото ти си, Господи, общата мярка на единия и на другия. Ти си възелът от същността на различни дела.“