Бараж срещу Пасифика

Eдин от основните романи на Дюрас, номиниран за награда Гонкур

20-те години на миналия век. Майката, уморена и болна, живее с двете си деца в концесионна земя в Южен Индокитай, платена с многогодишните є спестявания. Тази земя е смисълът, но и проклятието на живота є. Защото подкупните колониални власти са є предоставили терен, периодично заливан от Океана. Децата, Жозеф на 20 и Сюзан на 17 години, мечтаят да избягат завинаги от Майката и от прокълнатата и земя. Донякъде успяват...

Романът на Маргьорит Дюрас е безутешен и поетичен разказ за угнетяваща мизерия, за гладни деца, гладни кучета и гладни тигри. За богатите и бедните, за големия град и големите надежди. За съдби, които зависят от продажбата на един пръстен с диамант и от прищявките на плантаторски синове. За неудър­жимата стихия на океанския прилив, който залива и опустошава земята и надеждата. Но и за бунта на непримиримия човешки дух срещу съдбата и слепите природни сили. Дори да е отчаян. И обречен. Като баража пред Пасифика...

Маргьорит Дюрас (4 април 1914 – 3 март 1996) е една от най-значимите фигури във френската литература. Родена в Индокитай, в семей­ството на френски емигранти, тя напуска Сайгон, когато навършва 18 години. Учи математика, право и политология, но скоро се насочва изключително към кариерата си на писателка. Смятана за представителка на течението на т. нар. нов роман (nouveau roman) в литературата, Дюрас всъщност има твърде индивидуален и неопределим почерк. Автор е на сценария на филма „Хирошима, моя любов“, както и на световноизвестни романи като „Морякът от Гибралтар“, „Вицеконсулът“, „Английската любовница“. Романът є „Любовникът“ е отличен с престижната литературна награда „Гонкур“ за 1984 г.