Незрима светлина

ПРОБУЖДАНЕ

На ръба на лятото спирам –

зее страшно с разлом зрелостта.

Бях креслива, бях завистлива...

Как копнея да стана добра!

Ще си гребна от детството спомен

като жива вода за из път

и ще трепне от светлия ромон

възроден и прекрасен светът.

А е толкова нежна нощта -

пеперуденозлатна и синя.

Чак до изгрева няма да спя,

да не би да осъмна в пустиня.

Упоява дъхът на треви...

Тук нещата присъстват незримо.

Милиарди човешки души,

ала колко ли всъщност са живи?

И се щурат светулки безчет -

приземяват се сякаш звездите.

С изтънелия звук на тромпет

все нагоре ни теглят щурците.

Розовее наблизо денят,

пак снизхожда към нас милостиво

и за всички за всичко мълвя

благодарност, че още ни има.