Разговор със себе си

Последното десетилетие добре се постара да представи бележития ни поет Христо Радевски единствено като тръбач на една партия, който не може да отлепи устни от мундщука на тромпета си и, загледан напред, не вижда, и не чувства други неща около себе си. Нищо по-невярно от това! Годините ще отберат най-доброто, написано от него, и ще го покажат на поколенията освен като пламенен певец на една обществена вяра, още и като чудесен лирик на природата и, любовта. А също и като остър критик на нравите.

Предимно в това негово качество го представят страниците на дневника му. Като човек честен, с будна съвест. Този, който чака от него любопитни сведения за хора и случки, едва ли ще остане удовлетворен, но който иска да узнае душевността на пишещия, ще види в страниците му ясно очертан образа на един честен и умен наш съвременник, останал в превратностите на събитията, верен на високата идея, с която е израснал и възмъжал. "Възмъжал" - това е сякаш нужната дума. Защото Христо Радевски - като поет и гражданин - беше до края на дните си личност мъжествена и достойна.