Тихо, за из път

ТИХО, ЗА ИЗ ПЪТ

Тихите ти ръце, майчице,

грижовно заключват

преди мръкнало портите,

с горещото на дланите,

усмихнато топлят вечерята,

с вдлъбнатото от сърповете

галят страховете ни,

на житото с осилите

зашиват раните,

с прогонената умора

постилат миндерите,

приспиват ни с млякото,

стекло се от менците,

после втъкават нежност

в шарените месали,

чакат луната да изгрее

и омесват по равно, майчице,

сълзите, болките и

сърцето ти в нощвите,

с надеждите ти завтасват хляб,

изпичат го в жаравата

на първите слънчеви лъчи -

неизбежни като отлитането

на птиците и със силата,

стаена в най-тихото им,

го затъкват вместо в торбите,

между ребрата ни, майчице

и ни изпращат по дългия път.

Тихите ти ръце, майчице...