Метафора и памет

... автор на художествени текстове, който пише есета, си търси белята. възможно е в очите на добрия читател на разказите и на романите да им е позволено да се припичат на лъчите на освободеното въображение, ала есетата трябва да отговарят на по-строги критерии. Нито един добър читател на художествена проза няма да предположи, че идеите и емоциите на героя са последователно, задължително и неизбежно идеи и емоции на автора, но повечето добри читатели на есета неизменно вярват в истинността на нехудожествената проза. За един разказ се знае, че в своето „отношение" отразява конкретните особености на създаването си; всеки разказ е свой собствен идиосинкратичен повод, а всеки повод определя тона, гледната точка, завършека. Накратко, един разказ може да се разглезва като ad hoc средство, и ако се призове за свидетел, то това би могло да стане всъдебната зала на условното, субективното, предполагаемото, дори лирическото.

Едно есе, напротив, почти винаги се изправя пред най-сериозната от всички съдебни зали, председателствана от съдии, които педантично ще прегледат доказателствата, за да се убедят В достоверността им: пълно и постоянно съответствие между писателя и написаното на страниците. На едно есе рядко се гледа като на омагьосана измишльотина, както на един разказ. По принцип за есеиста се предполага, че е благонадежден свидетел, проповедник, лектор, полемист, убедителен оратор, историк, адвокат; отдаден интелигент, предан глашатай на истината.

Синтия Озик