Любовен архив

Стихове, пътеписи, импресии

Катя Зографова е литературоведка и писателка, директорка на къща музей "Никола Вапцаров" в София. Автор на 8 книги: "Вечните странници (Из тайните на митологичното в българската литература)" (1996), "Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта" (2001), "Интелектуалецът Емануил Попдимитров" (2001), "Орчо войвода или преображенията на българското юначество" (2006, І и ІІ изд.), "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни" (2006), "Любовен архив" (2007), "Забравеният възрожденец Динко Зограф" (2008; 2010, ІІ доп. изд.), "Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)" (2009). Има над 600 публикации в печатните медии: участва в научноизследователски сборници, съставя и предговаря книги, пише за световноизвестни, но и за забравени/"забранени" писатели, за български художници; консултирала е документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, кафе-сладкарница "Цар Освободител" ("Възстановка"). Изследванията й са съсредоточени върху периода на 20-те-40-те години на ХХ век, а сред темите, които я занимават, са постиженията на "многоликата българка" във всички области на културата, обществения и социалния живот; възкресяването на забравени и "забранени" автори; авангардният "синтез на изкуствата"; "неразтълкуваният Вапцаров". Книгата й за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а "Многоликата българка" - с националната награда "Блага Димитрова". Нейни текстове са превеждани на италиански, македонски и руски. Членува в Сдружението на българските писатели, Дамския литературен салон "Евгения Марс" и Женското патриотично дружество "Райна Княгиня".