Ниво за напреднали

Алек Попов ни води от настоящето към миналото, от миналото към бъдещето. Важно е единствено психическото време, а то е буреносно. Реалното се слива с иреалното, матричните вестникарски и телевизионни хроники - с още по-матричното общуване по мрежата с нейния хермафродитен език. Хубавите жени не ги любят, режат ги на парчета; силните мъже отдавна са изчезнали заедно с рицарството на духа; цветът на парите е отровен; палачите са обединени в профсъюз. Има някакво странно морализаторство в "Ниво за напреднали". Странно, защото не те дразни. Алек Попов знае кога да натисне спирачката и къде да обагри драмата с ирония. С много ирония. И с едва доловима надежда: като внезапна целувка в мрака; като метално шишенце до сърцето; като красива музика, която за миг прогонва сатанинския смях... - Борислав Колев, в. Капитал