По вина на Боби Фишер

По вина на Боби Фишер

от Иван Ланджев

4,09 € 8,00 лв.

В момента не е в наличност

  • Спиди, Еконт или Български пощи
  • Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
  • Връщане до 7 дни
Издателство
Сиела
Народност
българска
Година
2011
Издание
първо издание
Корици
меки корици
Страници
60
ISBN
9789542807537

За книгата

Иван Ланджев мести добре. Освен това в партията му с думите няма жалостиви поплаци, няма шедьоври на самосъжалението и автоупоение от това, колко талантливо той, играчът Ланджев, може да е нещастен.

В поезията ни навлиза перо, което презира евтините утехи на случайността и самохипнотизирането с масови митове. И внимателно придвижва думите към квадрати, където те се пълнят с неподозирана за дилетанта мощ. Значи знае за какво става дума. Или поне дава такъв вид.

Засега е повече от достатъчно.

Бойко Ламбовски

Нехайна и нахакана, поезията на Иван Ланджев преминава през града (къде ще идем/ и какво ще пишем/ за какво ще викаме/ ако не сме ведно с града), спира за кратко при шахматистите в градинката пред Народния, премества някоя фигура, пуши, пие, прави любов, въобще – държи се нормално. По вина на Боби Фишер е под влияние на толкова неща, най-вече на поезията. Стихотворения, които стават за четене.

Силвия Чолева

Добра дебютна партия поезия. Иван Ланджев се учи от словесните и житейски ходове на Вапцаров, Елиът, Константин Павлов, Буковски и Кърт Кобейн, но е предимно себе си – талантлив и своеобразен. Ироничен, сериозен, с очила на носа, безочлив, влюбен, егоистичен и отдаващ се. И най-вече искрен, свободен и честен. Основни съставки на поезията. И на шаха.

Стефан Иванов

Поезията на Иван Ланджев ли? Не помня от кога не съм чел нещо толкова приятно! Изобщо г-н Ланджев е един от малкото живи хора, които се навъртат наоколо...

Тома Марков

По вина на Боби Фишер

“I want to live the rest of my life in a house built exactly like a rook”

Robert James Fischer

Увереността на маестрото,

който премества леко и

естествено шестнайсетте

си фигури – известна ми е.

Вярно е.

Аз имам самомнение.

Ти имаш само мнение.

Каква грандиозна разлика

в едничък интервал – оттук

до мен.

От Бруклин

до Рейкявик.

Е,

не съм ли го заслужил

при такава дистанция,

господин опонент мой,

вездесъщ ерудите?

Не съм ли го заслужил:

по стъпала като спирала да се изкача

най-горе и да се затворя

в къщата си с формата на топ?

Още от автора

Иван Ланджев

Всички 5

От същия раздел

Може да ви хареса

Българска съвременна поезия