По вина на Боби Фишер
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Иван Ланджев
- Издателство
- Сиела
- Народност
- българска
- Година
- 2011
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 60
- ISBN
- 9789542807537
За книгата
Иван Ланджев мести добре. Освен това в партията му с думите няма жалостиви поплаци, няма шедьоври на самосъжалението и автоупоение от това, колко талантливо той, играчът Ланджев, може да е нещастен.
В поезията ни навлиза перо, което презира евтините утехи на случайността и самохипнотизирането с масови митове. И внимателно придвижва думите към квадрати, където те се пълнят с неподозирана за дилетанта мощ. Значи знае за какво става дума. Или поне дава такъв вид.
Засега е повече от достатъчно.
Бойко Ламбовски
Нехайна и нахакана, поезията на Иван Ланджев преминава през града (къде ще идем/ и какво ще пишем/ за какво ще викаме/ ако не сме ведно с града), спира за кратко при шахматистите в градинката пред Народния, премества някоя фигура, пуши, пие, прави любов, въобще – държи се нормално. По вина на Боби Фишер е под влияние на толкова неща, най-вече на поезията. Стихотворения, които стават за четене.
Силвия Чолева
Добра дебютна партия поезия. Иван Ланджев се учи от словесните и житейски ходове на Вапцаров, Елиът, Константин Павлов, Буковски и Кърт Кобейн, но е предимно себе си – талантлив и своеобразен. Ироничен, сериозен, с очила на носа, безочлив, влюбен, егоистичен и отдаващ се. И най-вече искрен, свободен и честен. Основни съставки на поезията. И на шаха.
Стефан Иванов
Поезията на Иван Ланджев ли? Не помня от кога не съм чел нещо толкова приятно! Изобщо г-н Ланджев е един от малкото живи хора, които се навъртат наоколо...
Тома Марков
По вина на Боби Фишер
“I want to live the rest of my life in a house built exactly like a rook”
Robert James Fischer
Увереността на маестрото,
който премества леко и
естествено шестнайсетте
си фигури – известна ми е.
Вярно е.
Аз имам самомнение.
Ти имаш само мнение.
Каква грандиозна разлика
в едничък интервал – оттук
до мен.
От Бруклин
до Рейкявик.
Е,
не съм ли го заслужил
при такава дистанция,
господин опонент мой,
вездесъщ ерудите?
Не съм ли го заслужил:
по стъпала като спирала да се изкача
най-горе и да се затворя
в къщата си с формата на топ?