Абел Санчес

Мигел де Унамуно е роден в Билбао на 29 септември 1864 г. Умира на 31 декември 1936 г. в Саламанка, където в продължение на дълги години е ректор в университета. Поет, философ, есеист, драматург и романист, той безспорно е най-представителната фигура от тъй нареченото Поколение 98 и една от най-значителните, уникални по своята своеобразност личности на испанската и световната литература на всички времена.

Всеки, който се е докосвал до творчеството на Унамуно, е потръпвал от необозримата широта на философската му мисъл; удивлявал се е на силата и дълбочината на страстите, а също и от неповторимата форма, в която всичко това е пресътворено от него.

В плен на това обаяние съм и аз още отпреди 37 години, от времето, когато трябваше да избирам темата за дипломната си работа и без никакво колебание поисках да пиша за яркия талант, който най-силно ме бе разтърсил и пленил - Мигел де Унамуно. За съжаление се оказа, че са ме изпреварили и друга моя колежка вече е „запазила" темата и автора за себе си. Впрочем от тази наша обща любов към Унамуно се роди едно прекрасно приятелство, на което се радвам и до днес.

От години мечтая да преведа произведение на Мигел де Унамуно на български език. Разбира се, напълно естествено и тук съм „изпреварена", и то от големия преводач и познавач на испанската литература у нас Тодор Нейков, който пръв преди 30 години представя Унамуно в своя безупречен превод.С този нов превод на романите на Унамуно, които предлага на вашето внимание през тази година, издателство „Захарий Стоянов" си поставя за задача да запълни празнотата на българския книжен пазар, където от три десетилетия великият испански мислител отсъства. Като на всеки непреходен писател творбите на Унамуно са извън времето и придобиват ново звучене в светлината на нашето съвремие. Не случайно от създаването им досега неговите произведения са претърпели безброй преиздания и преводи.

Първата книга на Унамуно, която поднасяме на българския читател в нов превод, е „Абел Санчес - историята на една страст". В нея се разглежда темата за завистта, която Унамуно счита не само за всемирно зло, но и за национална язва на Испания по негово време.