Поезия/ Poesia

И тогава се ражда гласът, който не е към, нито над, нито защо, където цялото лице се е изличило: глъбинен глас, глас, който излиза от тишината, без да я наруши, глас, който е над пропастта, поддържан от музиката, прегърнат от нея.

Такава е Клара Ханес, в тази пропаст, която оставя недокоснато нейното слово, която я кара да чувства, която я кара да се появи, език, подвиг на откриването.

МАРИЯ САМБРАНО

Бих казала, че Клара Ханес остава сред големите поетеси на любовта [...] В тази умоляваща скромност е преимуществото, извисяването над мъжкия тембър - извисяване до върхова мощ, - което не е често срещано при тези поетеси. Не мисля, че го има дори у Сафо, може би само при Хуана де Асбахе (сестра Хуана Инес де ла Крус).

РОСА ЧАСЕЛ