Изминаха десет години от нашето първо издание на скромният ни труд, посветен на 100-годишнината на БЗНС, а ето че сме пред неговата 110-годишнина. Макар и омаломощен и разкъсан на парчета от безсъвестни лидеромани, той е жив и надяваме се ще преживее, макар и болезнено, поредната криза в дългогодишната си и трагична история. Нито лидероманията, нито кризите са новост в неговата битнина. Не за пръв и последен път вманиачени „вождове" и „вождовчета" са се опитвали подобно на хиени да разкъсват и ръфат изтерзаното му тяло. Не са успявали и не ще успеят да „загасят това що не гасне", както казва народният поет. Нито провеждането на паралелни „конгреси", нито изключванията, практикувани на псевдоконгресите, е новост. Правиха го в миналото Томовци, Никола Захариевци и Вергил Димовци в края на двадесетте и началото на тридесетте години на миналия век (За сведение на несведущите трябва да напомним, че заради създаването на БАЗС и издаването на в. „Пладне" д-р Г. М. Димитров и групата млади съюзни интелектуалци са изключвани няколко пъти от Съюза и Парламентарната група!), практикуваха го и Оббовци-Трайковци в първите години след девети септември 1944 г. Не успяха в миналото, няма да успеят и днес техните нещастни наследници! Съюзът ще пребъде, защото причините, които го повикаха на политическата сцена преди 110 години, все още не са изчезнали - нито бедността е ликвидирана, нито свободата и демокрацията са гарантирани за всички български граждани.

Така че, борбата продължава!

Настоящото второ допълнено и разширено издание на нашият труд има за цел да помогне на сдружените земеделци да продължат тази борба, докато бъдат окончателно гарантирани високите цели, които си поставиха учредителите и зидарите на великата земеделска организация преди 110 години.

В какво се състоят допълненията във второто издание на настоящата книга (дали някога същата ще види бял свят, аз не знам и не мога да гарантирам, но поне ще остане като един документ!)?. Поради ангажиментите ми на Вицепрезидент преди десет години аз нямах възможност да прегледам първото издание откъм фактически и редакционни грешки, поради което се допуснаха много пропуски. Проследяването на съюзните институции завършваше до разтурянето на БЗНС - Никола Петков през 1947 г., докато сега правя това до 1995 г., до XXIX-ят редовен (последният единен) конгрес. След този конгреспоследваха паралелните „конгреси" на различните „исти" - гробокопачи на великата организация на Стамболийски, д-р Г. М. Димитров, Никола Д. Петков, Димитър Гичев и плеядата великани, в които същите се кълняха. (За „институтите" на многобройните „Съюзи" и „съюзчета", които те сътвориха, аз нямам нито желанието, нито нуждата да пиша!) Разширен бе многократно и поменикът на жертвите през дълголетните борби на организацията и обществената им организационна значимост, видно от приложенията в края на книгата. Нека сдружените земеделци видят какви бисери са се откъсвали (насилствено, разбира се) от редовете им, за да се превърнат в светци! А младите, които не са имали възможността да знаят - да узнаят и разберат какви велики примери имат да подражават и следват!

Т. Кавалджиев