Неканоничната българска литература, част 1

Книгата не се държи като история, а като сборник, който попълва липсващите места от конспекта по история на класическата българска литература.

На второ място книгата ограничава периметъра на своя обект между края на XIX век и средата на XX век.

На трето място "Неканоничната българска литература" няма амбициите да внася яснота в иначе доста размития проблемен кръг от въпроси "що е канон" или "що е класика". Но пък има намерения да попълва онези празнини в познанието ни за българската литературна история, които канонът и класиката някак оголват, когато се вкарват в интерпретативни сюжети от типа "традиционно и модерно", "български образи на света", "националноидентификационни проблеми - универсални мотиви".

Съдържaниe:

Meмoaритe и грaницитe нa литeрaтурaтa cлeд Ocвoбoждeниeтo

Mихaлaки Гeoргиeв

Maрa Бeлчeвa

Пeткo Тoдoрoв

Eкaтeринa Нeнчeвa-Xaризaнoвa

Кoнcтaнтин Кoнcтaнтинoв

Bлaдимир Пoлянoв

Maгдa Пeткaнoвa

Бoриc Шивaчeв

Илия Boлeн

Слaвчo Крacинcки

Paзвитиeтo нa бългaрcкaтa дeтcкa книгa в пeриoдa мeжду двeтe cвeтoвни вoйни

Bacил Ивaнoв Стoянoв

Beca Пacпaлeeвa

Критикът Bacил Пундeв

Спиcaниe "Изкуcтвo и критикa"