Обсебване

Ама ти сериозно ли искаш?…

– Естествено! Но за да стане истински, само от теб зависи.

– От мен?!… Че ти шегуваш ли се?

– Не си и помислям…

– Че то, ако бе тъй, досега да беше моя. Какво ли не правих, за да те имам.

– Значи някъде си сбъркал.

– Но това е абсурд?!… Щом дори и да бях, ти ако наистина ми беше нави-

та, щеше да ми простиш и да стане играта. А то какво? – едно никакво!...

– Логически е така, но има и друго обяснение, което почти обезсмисля –

даденото.

…

– Ами тогава защо името ти е СВОБОДА?

– Ти как мислиш?

– Съвсем съм объркан.

– Защото, за да ме имаш и се радваш на воля, ти самият не бива да си

устрем и воля. Само така можеш да ме задоволиш и се почувствам обича-

на. Както са го правили всички, за да бъдат честити. Ясна ли съм?