Записките на един пилигрим

В този текст става дума само за две неща: за един човек и за един път. Човекът е, разбира се, авторът, а пътят има цел: той е ходът на едно популярно поклонническо пътуване. Фактически Иван Драгоев веднага превръща пътя не в движение нанякъде, а в срещи и случки, които биха могли да се схващат и като незначителни. При него обаче те добиват ранга на събития.

Екзотиката в пътя на Иван Драгоев не е тази на далечното, непознатото, красиво-чуждото. Красотата в този път не е толкова тази на многовъзпяваната Испания (тъкмо през нея води пътят). Красотата тук е в интензивността на самите събития, които в последна сметка внедряват целта в себе си. Става така, че тя се превръща в безсмислена без тях. Оказва се, че тъкмо те й придават смисъла. Срещите, "кръстопътищата", прекъсванията на пътя създават самия път.

Има много начини да се извърши едно поклонническо пътуване. Иван Драгоев избира най-трудния и го превръща в пътуването към самия себе си. (В пътя той стига най-вече до себе си и го прави по един радикален начин. Толкова радикален, че подвежда и читателя да захване своето пътуване, в което би могъл да застане лице в лице със собственото си "аз ".

Георги Каприев