Скитащи записки

„Скитащи записки“ е своеобразна автоантология от екзотични места. Тези есета са започвани, писани и написвани на пътя - сред екзотиката на индийските гари, в африканските кафенета, по френските и испанските пътища към Сантяго де Компостела. В сборника се срещат много страници с размисли за културата и политиката /припомня се и екзекуцията на Саддам Xюсейни/. Интересен за незапознатия поглед би бил и послеписът към „Марокански бележки" с артикулацията на процеса на ислямизация през вековете и взаимоотношенията между арабските племена и християнска Европа. С погледа както към съвместното и несмутимо съжителство на богатство и бедност, така и с размишленията за непонятното за чужденеца отношение към живота и смъртта привлича „Индийски бележки”

Пред читателя е един разкривач на пътища „Разказвачът на пътища не може да остане в покoй, защото тялото му е напоено със слънцето и вятъра на пътя, плътта му е татуирана с пътищата, по които е минал.“