История на българския театър, том 4 - Българският театър между двете световни войни на ХХ век.

Книгата представя на читателя реконструкция и аналитичен поглед към един от най-интересните периоди от историята на българския театър. През 20-те, 30-те и началото на 40-те години на отминалото столетие театърът става неразделна част от модерния начин на живот в големите градове на страната и предизвиква вниманието както на интелектуалния елик, така и на управляващите кръгове. Това са годините, когато българският театър се включва в културния диалог с Европа и света чрез превода на драматургични текстове, чрез привличането на режисьори чужденци в постановките, чрез следването на световни образци на театралната архитектура и дизайн. Тогава се създава и нова българска драматургия, която Йордан Радичков, Рачо Стоянов, Стл.Л. Костов, Георги Райчев завещават като „класическа” на следващите поколения. А на сцената наред с имената на актьори като Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Адриана Будевска се утвърждават и нови актьорски дарования – Георги Стаматов, Иван Димов, Константин Кисимов, Владимир Трандафилов, Борис Михайлов, Зорка Йорданова, Петя Герганова, Ирина Тасева и още много други. Налагат се и фигури на талантливи български режисьори, сценографи, композитори.