Четири

Ето ни, живеещите днес - двама несъвместими човека в едно.

Тъй както ловецът си отиде, защото повече не можеше да имитира

смислено присъствие с необуздания си нрав между браздите, и както

земеделецът остана смешен с дървените си ръце върху

умелите и хитри калдъръми посред градските стени, така

сега изчезва и градският човек. Но не с едно-единствено движение,

не внезапно, а на пристъпи, оставяйки все по-голяма територия

за новия. И ето - разделени сме отвътре, болезнено разполовени

на нещо вече отминаващо и нещо идващо, но още недошло.

Болезнено, защото отминаващото се съпротивлява да изчезне,

но не тази съпротива прави трудно появяването, а неяснотата

и треската на появяваното, което още не познава себе си,

но е вече възвестено като онова, което отсега нататък действа.