Самодивски клади

Живеем във век на технология и метал, сред които човекът е все по-самотен и по-обграден от стени и бездуховност. И сякаш родени от самото сърце на планината, пред този човек се изправят едни „Самодивски клади", за да му напомнят неговото място и неговата участ. Пред читателя се ражда или по-скоро възкръсва за живот позабравена легенда. Възкръсва, защото сърцето я помни, а кръвта я преповтаря. Възкръсва благодарение на думите на Йорданка Господинова - потомка на пнази красива девойка, живяла в отколешни векове и огласяла земята с песните и веселия си смях. Девойка, сама превърната от боговете в планина, дала името си на тази планина. Така ни разказват легендите - дори боговете открито се надпреварвали кой ще заплени хубавицата и ще я нарече своя. Неуспели в тези си опити, те я превърнали в планина. И останала в сърцето на планината песента, та да се раждат онези, които да възпеят участта й, да запалят отново огъня на любовта и веселието в сърцата на другите. Йорданка Господинова сякаш е излязла от легендата, за да сподели с нас сърцето си. И тя, като древния Орфей, нарежда думите си в песни и песен до песен ни превежда през един свят, сътворен от самата нея. Свят на нежност, на доброта, на любов, на съпричастие. Ненапразно, подобно на древния певец, нейният живот е отдаден не само на песента, но и на лечитетлството и грижата за най-слабите -децата ни. Родена от сърцето на планината, за да ни разкаже своята песен, с която да ни върне към началото. За да ни напомни, че този свят се завладява „не с меч, а с лира".