Легенда за Калиакра

Кой риболовец, кой посетител, пренощувал на Калиакра, когато нощта разкрива своята омая под сребърния лунен светлик, не е слушал дивната песен на четиридесетте девойки? Шумът на вълните, свистенето на вятъра

по скалите нашепват скръбта на миналото, приковават вниманието. Мислите неволно летят към миналите дни. И тогава сякаш виждаш как от всеки плисък на вълните изскачат чудно красиви девойки, играят, нареждат се по скалите и пеят недопятата песен на своята младост. Виждаш ги и ги слушаш... Но погледнеш ли величествения масив на Калиакра и страшно надвисналите скали - тоя вечен страж на бурното Черно море и на светлото и мрачно име на Добруджа - неволно мислите ти се

пресичат и пред теб израства великата безкръстна гробница на един народ, който живее в хубавите легенди на старите крайморци. Легенди неизвестни, непознати, също като неизвестната историческа съдба на тоя благословен от Бога и проклет от хората плодороден чернозем.