Неизвестните

Изданието е осъвременен вариант, съобразен с изискванията на съвременния български правопис, на неиздадения ръкопис от 1943 г. на Яни Калиакренски „Неизвестните”, чийто оригинал се съхранява в регионалната библиотека в Добрич.

„Яни Хаджиянев (1898-1944), познат сред литературните кръгове и читателската аудитория през 20-те - 40-те години на миналия век с псевдонима си Яни Калиакренски, е сред писателите, платили висока цена за нравствените си убеждения и патриотичните си възгледи. Името му неотменно се свързва с борбата за освобождение на Южна Добруджа и с отстояване на българското самосъзнание в присъединените повече от две десетилетия към Румъния територии по силата на Ньойския договор.

...

Яни Калиакренски изчезва безследно през септември 1944 г., защото е неудобен за новата власт „националист". Заедно с други, вече арестувани и/или убити творци, е изключен от Съюза на българските писатели през 1944 година. Има известна ирония в обстоятелството, че Управителният съвет на организацията, която го отстранява от редиците си на 14 ноември 1944 година, защото е „унизил писателското звание”, посочва: „Яни х. Янев – Калиакренски – деен легионер – сега арестуван”. Фактологията обаче е категорична – писателят вече не е сред живите...

Над името му десетилетия тегне забрава. Книгите му не се преиздават, паметта за него избледнява. Това налага в наши дни да се извърши съвременна историко-литературна реконструкция на живота му и декодиране на творчеството му.

Задачата не е лесна, въпреки че стилът му не е еклектичен. Той не се отличава с висока патетика, чужди са му резките сюжетни обрати. Неговият художествен реализъм понякога се преплита с романтични нотки, но не позволява сантиментално прехласване. На преден план като че ли остават само определени кодировки. Можем да започнем с необходимостта от прибягване към псевдоними, за да се прикрие не толкова литературната, колкото публицистичната му дейност. Това, за съжаление, не го спасява от репресиите на румънските власти. Псевдонимите и криптонимите, с които си служи Яни Хаджиянев, не са изследвани докрай, но по-известни от тях са:

-Яни Калиакренски - „Единство" (1930-1934), „Добруджански глас" (1935-1942), „Черно море" - Варна (1933), „Час"-София (1936-1937);

- Я. К-ски - „Добруджански глас" (1935-1940);

- Я. X. Я.;

- Я.- „Добруджански глас" (1941).

Интересна е съдбата на неиздадената приживе книга на Яни Калиакренски. През юли 1944 година областният инспектор на Дирекцията на пропагандата в Шумен Тодор П. Божинов дава разрешение за отпечатването на сборника разкази „Неизвестните”, депозиран вероятно през 1943 година, което проличава от титулната страница. Ръкописът е с обем 74 печатни машинописни страници. Разразилите се политически събития и смъртта на автора водят до неговото консервиране. Днес – осем десетилетия по-късно, предстои да бъде обнародван. Той включва следните заглавия:„Идат”,„Сетен блян”, „Ние бяхме двама”, „Знамето”, „Другари”, „Момичето от Северна Добруджа”, „Старият добруджанец”.”

- проф. дпн Маргарита Терзиева, из предговора към книгата

***

„Хиляди са безименните и неизвестните, които с радост умират в името на свободата. Та не е ли свободата недоизграден величествен паметник в душевната съкровищница на човека, украсен с чутовни подвизи и рядък героизъм?...”

- „Неизвестните”, Яни Калиакренски