Пир

Аполодор, един от сподвижниците на Сократ, разказва пред пиршеството в дома на поета Агатон, когато той спечелил състезания в Атина. В разгара на пира гостите си организирали състезание за най-хубава реч за бог Ерос.

В първия етап от състезанието говорят Федър, Павзаний, Ериксимах, Аристофан и Агатон, според които Ерос като носител на всички тачени добродетели е най-важният помощник на хората, а любовта, която той персонифицира - най-голямото благо в живота им. Във втория Сократ, пресъздавайки свой разговор с пророчицата Диотима, твърди, че резултатът от действията на Ерос, който всъщност е между бог и смъртен, трябва да се разглежда не само като чисто щастие, а като по-сложно и променящо се благо. В третия етап се присъединява Алкивиад и произнася похвално слово не за Ерос, а за Сократ - обекта на своята любов, когото той представя къде сериозно, къде шеговито, с възгледите, изложени от Сократ и Диотима.

Диалогът „Пир", създаден в периода 385-378 г. пр. Хр., с право се смята за литературния шедьовър на Платон заради изразяването на истини по темата чрез редуването на разнообразни стилове, майсторски усложнената композиция и плавното преливане между всекидневно, реторическо и философско слово.