Мимеополис.‭ ‬Върху Платоновата политическа и литературна теория на подражанието

В основата на изследването стоят два по-общи и по-обхватни проекта: за проучване на античната литературна и на античната политическа теория. В случая са предложени наблюдения върху един по-частен културен феномен, който обединява двете първоначални ориентации, защото намира своята изява и в сферата на литературното, и на политическото – подражанието, мимесис, като същностен акт на създаване на произведения на изкуството, от една страна, но и на действане и напътстване на членовете на общността, от друга. Анализираните свидетелства са основно от последния Платонов диалог „Закони”, но са интерпретирани също ключови пасажи от „Държавата” и от някои други Платонови произведения. Като отправна точка на проучването може да бъде посочена следната мисъл на Платон: „Цялото ни държавно устройство е изградено като подражание на най-красивия и най-достоен живот” (Закони, VII, 817b).

Невена Панова преподава старогръцки език и литература в Катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.