Моята малка Вселена

Мемоарната книга „Моята малка вселена" на Вера Симеонова се чете „на един дъх", защото в нея няма нищо измислено и нищо прикрито. Откровеността, страданието, невъзможността да се противостои на алиенацияга, егоизма, злобата са основни мотиви в написаното, но те не са основополагащ. Защото в книгата се чувства най-осезателно високия интелектуален заряд на авторката и нейната ранима чувственост на поетеса и литератор. Професионалният и творчески път на Вера Симеонова преминава и през топлотата на верните приятели, готови да я подкрепят и да помогнат, ако има нужда от това. Разказвайки за своя живот, тя говори за онези хора, без които животът й би загубил своя смисъл - родители, дъщеря, приятели... И някак неусетно и невидимо нейната малка вселена се разширява, за да се влее в голямата вселена на добротата и духовността.

Боян Ангелов

"Моята малка Вселена" е едно спонтанно откровение, което ни позволява да вникнем в богатия вътрешен свят на Вера Симеонова. Разкрива се една изстрадала душа, но и вечно устремен дух към красота и висини. Битие и душевност, слети в една сложна амалгама, ни показват Вера такава, каквато е тя във всекидневното общуване с другите и в самотата на вглъбяването в самата себе си.

Лилия Дъбова

Благодарен съм, че имам достъп до дневника на Вера Симеонова. Много бих искал спомените й, пречупените през нейния поглед образи и събития както и процесът на тяхното събуждане, подреждане и записът им върху хартия да й донесат удовлетворение и душевно равновесие. А за мен и за други, които също ще имат достъп до тях - нови кадри от Филма за живота.

Прави впечатление, че авторката проявява в голяма степен самокритичност, а пропуска недостатъци и отрицателни качества в характеристиките на другите. Може би такъв е замисълът й.

Пожелавам успех на книгата!

Венцислав Бърдаров

Жажда за живот - така бих определила темата в новата книга на Вера Симеонова "Моята малка вселена". От висотата на своите 80 години авторката поглежда към миналото, като нито за мигне губи и връзката с настоящето, така че актуални и злободневни събития се редуват с размисли за значими исторически факти. Интересното тук е съизмерването им в нашето съвремие, което сякаш цели обезверяването ни и обезличаването ни и това естествено буди не само недоумение, но и възмущение.

Написана като дневник, тази книга непринудено, по домашному, ни среща с интересни съвременници: близки, приятели, колеги - хора, интелигентни, с различни професии, чиито портрети се открояват заради проявена човещина, или защото с нещо са спечелили уважението или съчувствието на авторката. Читателят ще усети и болката за нейните връстници, представени почти в края на достойно изживян житейски път, вгорчен сега от старостта, от променените цености в обществения ни живот, от обедняването, от несигурното утре...

Изградена върху вътрешен диалог, похват, който предполага пределна искреност, книгата „Моята малка вселена" е не просто размисъл за смисъла на живота, а урок по гражданска доблест.

Анелия Янковска-Сенгалевич