Религия, философия и медицина в Древния свят: Гърция

Пред вас е втората книга от поредицата „Религия, философия и медицина в древния свят: Гърция". Предлаганата монография е предназначена за студентите по медицина, но тя може да бъде полезна и на по-широк кръг читатели, които имат интереси към древногръцката религия и философия.

Книгата съдържа четири части. Първата част, озаглавена "Кратък исторически преглед", обхваща времето от Критско-Микенската цивилизация до епохата на Елинизма, IV - II в.пр. н.е. В началото тази част беше замислена като въвеждаща Читателя към основното съдържание на книгата. Но поради обема и съдържанието на тази материя по-късно тя се обособи като отделна глава. Тук трябва да отбележим, че ние нямаме претенциите за изчерпателност на историческото повествование. В тази част са посочени основните социално-икономически етапи от историческото развитие на Древна Гърция - от Критско-Микенската цивилизация, през Омирова п Архаична Гърция, до епохата на Елинизма. Тези етапи обхващат развитието на земеделието, занаятите и търговията, формите на държавно управление, законите на Солон и Клистен, управлението на Пизистрат. В тази глава са включени и едни от най-значимите военни събития в историята на Древна Гърция - Гръко-персийските войни и Пелопонеската война.

Втората част на книгата съдържа философски анализ на религията и митологията в Древна Гърция. Тук се открояват три основни аспекта. Първият е свързан с анализ на различните части на религията и митологията и на тяхната специфична роля за формирането на единната религиозно-митологична вяра. Вторият аспект отразява различните форми на религиозно присъствие: „политеизъм - хенотеизъм - монотеизъм", определяни като продукт на социалната общност. Третият аспект отразява особеностите на гръцката религия и митология,която ние определяме като „ипостасен моно-хенодуализъм". Основание за това ни дава тезата за ипостасите на Зевс (йерархично подредени в четири степени), които снемат важни за древните гърци понятия като разум, справедливост, хармония, сила, могъщество, красота и т.н. до техните конкретни социални измерения. Наблюдава се непрекъсната инверсия между сакрално и профанно.

Третата част обхваща всички значими за формирането на гръцката (и европейска) мисловност философски системи. Особеното в тази глава е, че наред с разглеждането на основните философски учения се посочва и тяхната роля за развитие на медицината в Древна Гърция. В зависимост от двете основни насоки в гръцката философия, свързани с единното (числото, душата, идеята) и множественото (материята), се формират двете медицински направления в Гърция: Храмовата (жреческа) медицина и Рационалната (природосъобразна) медицина.

В четвърта глава са разгледани различните медицински школи в Древна Гърция, като наред с техните конкретни медицински постижения се посочват и използваните теоретични принципи и лечебни методи. Разгледани са най-важните древногръцки ι медицински школи - Храмовата (жреческа) медицина и принадлежащите към рационалното направление в медицината -Кротонска (Алкмеон), Книдска (Еврифон), Коска (Хипократ) и Александрийска (Херофил, Еразистрат) медицински школи.

Накрая искам да изразя своята най-искрена благодарност на Соня Симеонова - стилов редактор на книгата, на доц. Петко Салчев - ръководител на Катедрата по СМЗМ при МУ-София, на проф. М. Мутафова - ръководител на секцията по СМЗМ, на моите приятели Румен Недев и Кръстьо Кръстев - графичен и художествен дизайн на корицата, и накрая на Красимир Марков и Кирил Илиевски, които със своите съвети и напътствия ми оказаха неоценима помощ при подготовката на гази монография.

Арсени Арсениев