Големият мъртвешки танц на мъжете и на жените

По своя първообраз „Мъртвешкият танц" е алегоричен жанр, съществувал в европейската култура от втората половина на XIV в. до средата на XVI в. Той съдържа иконографски сюжет на танца на смъртта и живите, придружен от стихотворни коментари. Основните мотиви са преходността на човешкия живот и покаянието пред смъртта, която погубва всички, независимо от произхода и битието ни. Жанрът „Мъртвешки танц" се заражда около 1350 г. в Централна Германия и до края на века се разпространява бързо във Франция, а от там в Англия, Италия и Испания.

Френско издание на „Танцът на мъжете" (Danse macabre des hommes) се появява на 28 септември 1485 г. от печатницата на Гюйо Маршан (Guyot Marchand) по поръчка на парижкия издател Жофроа дьо Марнеф (Geofrroi de Marnef). Книгата, написана на старофренски, започва с въведение на автора, който припомня тленността на живота и оповестява дидактичната цел. Следват оживени диалози в осмостишия между смъртта и йерархично подредени представители на църковната и светската власт с различни професии и възрасти. Смъртта приканва ултимативно на танц своите партньори. Епилогът извежда като основни дидактичните теми за преходността на човешкия живот и неизбежността на смъртта, която изравнява краля с просяка, както и необходимостта от покаяние и достоен, праведен живот.