Августин и Декарт

Едно изследване може да започне практически отвсякъде. Ако коректността на изводите зависи не на последно място от основателността на предпоставките, очевидно е, че истината е не просто плодът на изследването, наградата за извървяния път, но и пред-условието на всяко смислено интелектуално занимание и неизбежният с-пътник във всяко духовно движение. Прав без съмнение е бил древният философ да вложи в устата на Истината знаменателните слова: „за мен е все едно отгде ще тръгна, защото там отново ще се върна" (Парменид, В 5). Защото сериозното философско вникване в бездната на съществуващото е наистина не нещо друго, а тъкмо своего рода завихряне около истината, непрестанно прехождане от истина към истина, безспирно имитативно проиграване на Платоновия „божествен порив на съществуващото" („Кратил", 421 в. - срв. моята книга „Античната философия като феномен на културата", С. 1990, с.112).