Етюди върху философията във Византия

Изданието прави обстоен преглед на философите полихистори, техните живот и съчинения, на паламитските спорове, както и на философските дискусии през последните десетилетия на Византия - от Плитон до Висарион.

***

ЗА ДУШАТА

Три са свойствата на душата. Първото и най-важното е, че се свързва с умозримите същности; и това става чрез мисленето. Най-маловажното е, че познава сетивните вещи чрез общото сетиво; това е мнението. По средата е естествената й пригодност да съчетава нещата, възхождайки и низхождайки. Човекът притежава ум, разсъждава и има мнение; останалото характеризира живото същество, именно разнообразната и множествена природа, причастната на божествения жребий част, присъщата на зверовете многообразна похотливост, гневливостта на лъва. Ала истинският човек е разумът. Съществува, прочее, и друг човек, по-божествен и по-истински, умопостигаем, наричан човек сам по себе си или идея за човека, комуто се услажда съзерцанието на идеите и видовете. Следователно става дума за три човека: единият умопостигащ, единствен и прост; другият разсъждаващ, притежаващ трите способности като три части; третият усещащ сетивно и многообразен. Следователно ние си служим с разума и съзерцаваме, така че сме това, което правим.

– Михаил Псел

***

Можете да намерите също и:

Лекции по византийска философия

Фотий философът. Мисловното дело на един патриарх от IX в.

Архив за средновековна философия и култура - свитък 12 (XII) / Archiv fur Mittelalterliche Philosophie und Kultur, Heft 12