Къща в небето

КЪЩА В НЕБЕТО

Не съм си пожелавал къща

с основи във небето...

Но покрив –

като гилотина ален,

надвисва с острото над мен

и през комина

ме гледа Дядо Коледа:

- Човече,

ти няма да живееш в тази къща.

Циклопите я зидаха за свои.

А твоите очи

са с много цветове.

И всичките – излишни.

Не съм ти съдник.

Ни спасение.

За теб не стигна просто зидария,

съпруга и деца не стигнаха,

приятели и радост.

Не ставаха очите ти за друго,

освен да видиш покрива на рая...

Не съм си пожелавал къща

с основи във небето,

Дядо Коледа...

А покривът на рая е прекрасна гилотина.

Но ти с мистрията напразно си се трудил,

защото мъртва е земята,

не става тя за дарове небесни,

дори за къщи и деца не става –

а толкоз молих за деца и къща,

но тя дори за рай не става,

Дядо Коледа.

Дори за рай не става...

И нека падне гилотината.