До тук - събрани стихове

ВОДА

От дълбини незнайни, влажни,

на скрито някъде, в най-ниското,

кажи: сама ли се зараждаш

и бликваш нанагоре бистра?

Проникнала пръстта и пясъка,

разсякла камъка дори,

ти все по-властно се разрастваш,

все по-очаквана вървиш...

Навлизаш в пламналите ниви.

Деца със стомни във ръка,

преди с очи да те открият,

ще те открият по звука -

че ти от бряг на бряг подскачаш,

денят от чистота ечи.

И сякаш ставаш по-прозрачна

от толкоз чакащи очи.