Венчан до живот. Моята унгарска Европа

Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с, Биволаре, Плевенско. Завършил е българска филология във ВТУ Братя Кирил й Методий“. Работил е в Радио Варна, в ..Учителско дело“, ..Народна младеж“, ..Пулс“,,.Литературен фронт“. В края на декември 1990 е назначен за зам,- главен редактор на бившия орган на СБП ..Литературен фронт“, преименуван в „Литературен форум“, по-късно става директор на вестника и издателството, а от 2001 г. е техен собственик. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на българските преводачи. През 1994 г. напуска Съюза на българските писатели и създава Сдружение на българските писатели, а през 1996 г. - „Форум Българо- унгарска взаимност - 2014“ със седалища в Будапеща и София. Негови стихове са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония, а отделни публикации има на руски, английски, унгарски, финландски, словашки, гръцки, румънски, албански и др. Принос в документалистиката е романът му разследване „Третият разстрел“. Получава високото държавно отличие ,,Про Култура Хунгарика" (2001) за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура, а през 2016 става носител на ордена на президента на Унгария. Автор е на книги с поезия, проза, публицистика, поезия за деца: „Село“ (1975), „Памет“ (1979), „Праг“ (1981), „От игла до конец“ (1984), „От първо лице“ (1986). „Показалец“ (1986),

„С Петър и Марина у дома и в детската градина“ (1986), „Когато главнята стане дърво“ (1987), „Скарали се две петлета“ (1988), „Показания“ (1990), „Записки на слугата“ (1991), „Третият разстрел“ (1993), „Крах на митологията“ (1994), „Числа от букви“ (1994), „Здравей, разбойнико“ (1995), „Отворена книга“ (2011), „Доживяване“ (2011), „До тук“ (2011), „С подскоците на скакалеца - бележки за поезията на Кирил Кадийски” (2014), второ допълнено издание 2015, „Ни Бог, ни Дявол. Избрано“ (Будапеща, 2015), „Звезден пратеник - Николай Кънчев и българската поезия” (2016). Превел е стихосбирките: Лариса Василиева „Зимна дъга“ (1986), Ищван Шинка „Под безмилостните звезди“ (2006) и „Поле и мечти“ (2010), Дьорд Рощаш-Фаркаш „Песента на скиталеца”(2012).

2016 година получава почетния знак на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий” за съществен принос в академичния му живот и издигането на авторитета му.