Добросфера

НАБЛЮДАТЕЛ

Всяка сутрин,

преди слънцето,

бавно,

кротко,

внимателно,

разтварям

пъпките на цветята

и търся послания

на далечни планети

от други галактики.

Там вероятно

не познават буквите

и ми изпращат информация,

закодирана

в идеограми,

образи,

знаци,

семантики.

Разгадавам ги,

ползвайки факта,

че баба ми

е гледала на кафе

и покрай нея съм свикнал

да различавам

кои петна са

ушите на зайците,

кое е дългият път

и кога

това, дето прилича

на снежна лавина

не се изтича надолу,

а лети направо

към слънцето.

След дългото взиране,

кое разбрал,

кое неразбрал,

се уморявам дотолкова,

че забравям половината

от разчетеното.

Другата половина

записвам,

но по обратния път,

някъде,

изгубвам

и листчето,

и молива.

Добирам се до бърлогата

бездвижен,

обезмислен,

обезвсякакъв

и заспивайки усещам,

че в най-плиткото

на главата ми

мъждука малка,

натрапчива мисъл:

На другата сутрин

да стана

реди слънцето и

бавно,

кротко,

внимателно

да разтворя

пъпките на цветята

и да потърся посланията

на далечни планети

от други галактики.