Сръбският шовинизъм

Приложение на Литературни балкани

Боян Пенев завършва „Славянска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (1907). От 1909 г. преподава там. Във връзка със своите литературоведски изследвания от 1912 до 1914 г. пребивава в Мюнхен, Берлин, Краков, Варшава и Прага. Боян Пенев е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век. Многобройните му приноси са в областта на литературната история и на литературната критика върху българската литература от Възраждането до съвременните му писатели. Автор е и на четиритомен труд “История на новата българска литература”.

Пенев пише труда си в края на 1915 г. и го публикува през 1916 като отглас от разбиването на сръбската армия в Първата световна война и нейното бягство с италиански кораби на остров Корфу през Албанските планини и Северна Албания след разгрома ѝ в Косовската операция.

Творбата на известния литературен критик не е изпълнена с презрение към разгромения от български, немски и австроунгарски войски, противник във войната.

В "Сръбският шовинизъм" Пенев излага причините довели до разгрома на сръбската армия в световната война, които водят до изчезването на Сърбия от политическата карта през 1915 г. Като основна причина за това злощастно събитие в сръбската история, Пенев изтъква безумната великосръбска пропаганда още от времето на Илия Гарашанин, която задвижва колелата на сръбската великодържавна идеология и води до сравнително "безпроблемните" сръбските завоевания в югоизточна посока през 19 и 20 век.