Мними притежания

БИТИЕ

Нивя, от дъжда разорани,

дерета с пътечки кози

и бурени с мирис странен

на кучешка мокра козина.

Почти в полите на Витоша

живея. А срещу мене

възправя снага училище

за духови инструменти.

Нахлува гласът на полка

през всички пролуки, щори.

Във маршове, химни, полки

животът ми се разтвори.

Ту свири съвсем пред залез

„за среща” тръба военна,

ту люшка пера от Щраус

добрата стара Виена…

Какво е животът всъщност

едва сега проумявам:

фанфари и флейти тъжни,

паради – и „вечна слава”.

Но, Боже мой, колко рано

гръм удря, преди да светне

в полето, от дъжд разорано –

това новодомство сетно.

И някой ден ще отекнат

литаври над моята орис

с непреходното „O tempora!”

и с укорното „O mores!”

И с мен ще политнат в бездната

не музи, не верни духове,

а звуците на учебната,

военната музика духова.

…Но ти за адреса ме питаше.

Тук никакъв превоз не спира –

почти в полите на Витоша.

И в скутите на Всемира.