Книгата се състои от две основни части и обхваща период на изследване от Освободителната руско-турска война до наши дни. Включва всички равнища на административно-териториалната подялба.

В първата част се дава обобщена представа за същността и структурните особености, началото и времетраенето на въведените в страната административно-териториални управленски системи. Въз основа на промените в тях се прави сполучлива периодизация с посочване предимствата и недостатъците на всеки период. Същите са онагледени с таблици, схеми и карти, което ги прави лесно възприемчиви. Във всяка следваща административно-териториална подялба авторът вижда стремеж за по-добри управленчески решения на социално-икономическите проблеми и постигане на политически цели. Новите административно-териториални системи се характеризират с брой и с определени показатели за териториален обхват и население на възприетите на всички равнища административно-териториални единици, а настъпилите промени - с отделни примери.

Положителната страна на книгата е, че в края на тази част авторът взема отношение към сегашната структура на административно-териториална уредба на страната и дебело подчертава необходимостта от усъвършенствуването й по пътя на тристепенната подялба на страната и широко участие на съвременните политици.

Във втората част подробно се разглеждат равнищата на бившите и сегашните административно-териториални единици, включените в тях бивши и настоящи населени места на територията на сегашната Разградска област. Посочват се датите и времетраенето на всяко населено място към съответната административно-териториална единица на всички равнища. Това извънредно много улеснява читателите и администраторите за справки, оценки и вземане на решения.

Определя се мястото на областта сред другите области на страната. За целта се привеждат данни за тях - площ, население, съставни общини на областта, населени места на общината и лични виждания по тези показатели.

Положителна страна в тази част е, че за всяко населено място се привеждат данни за селищния статут (село или град), географско положение (разположение в историко-географска или природна област, отстояние и географска посока от най-близкия град, общински и областен център, орографски, хидрографски и транспортно-географски особености в местоположението), селищни имена (произход и времетраене), демографско развитие (брой на населението по време на всеобщите преброявания на страната), селищен, телефонен и пощенски код, административен статут (кметство, общински или областен център) и налична за него научна и краеведска литература.