Един живот

Дори когато го няма вече цели двайсет години, той присъства живо в нашите спомени със своята поезия, със своята любов към България, с всичко онова, което му беше дала природата: талант, дълбочина, доброта, почтеност.

Роден в миньорския остравски край, на 22 май 1905 в малкото селце Храбова в семейството на витковски работник и починал през 1982 в Прага, Вилем Завада остави след себе си едно трайно поетично творчество, изпълнено с благородство и любов към човека и труда, към природата, към света.

Излязъл от онова звучащо вече екзотично сякаш и увенчано с далечна романтика литературно течение поетизъм, което има свое запазено място в историята на чешката литература, той създаде приживе творби, които останаха да живеят и след него. И наистина. Какво по-хубаво от това, когато си отидеш от света, да остане в него твоята дълга сянка през годините, твоят дух, превърнат в поезия, твоето силно присъствие в оная сфера, която не престава да съществува, колкото и материята да се опитва да надделее над нея. Силата на духовността се състои именно в това, че се превръща в продължение на живота за онези, които са я носили като тежко бреме в себе си.

Вилем Завада остави след себе си своя дух и своята поезия, превеждана на много чужди езици, включително

и на български, излязла в библиотеката „Съвременни поети на издателство „Народна култура" още през 1972. Това томче избрани творби на поета, озаглавено „Пеща по пътя" е отдавна изчерпано. От български той преведе стихове на Никола Вапцаров, Елисавета Багряна и цяла книга поезия от своя български еквивалент Атанас Далчев, който взе участие в неговото българско издание.

И сега почитателите на поезията се връщат към стихосбирките му „Панихида", „Сирена", „Пеша по пътя", „Крепостна кула", „Възкресение на мъртвите", „Град на светлината", „Полски цветя", „На прага", „Един живот"...

Всъщност това е неговият живот. Един живот, съхранен в строфи, един живот, за който няма смърт. Един живот, събран в четири тома избрани творби на родния му език.

Един живот, който е голям дори когато се е побрал в една малка като тази книжка на български. Живот поезия.