Вълчеотдание

„Маркета чу гоначите и свали предпазителя на оръжието. Животните щяха да се появят всеки момент, но добре прецени, че поради лошата видимост едва ли ще успее да стреля. Стоеше все така, облегната на канарата. Отведнъж сякаш Пустинника я чу и й предостави още няколко метра видимост. Докосна с длан каменната му кожа. Не спирай, продължавай... и мъглата бързо стана прозрачна. Видя Вълка.

В първия миг й се стори, че е пън, но там никога нищо подобно не беше имало. После силуетът се раздвижи. За секунда Маркета зае стрелкова позиция с приклад, плътно опрян в рамото й, и взе тайнствения незван гост на мушка. Без да разсъждава. Спомни си миризмата около ловната хижа и вълчия разказ на Естер. Вълка се изправи. Гледаше я. Цевта на дядовата пушка трепереше. Затаи дъх.

В човешката стойка той почувства неотстъпчивост. Козината му настръхна. Не можеше да избяга, нямаше накъде. Можеше само да вдигне бърни и през оголените зъби да изръмжи срещу човека. Махай се, бягай бързо оттук! Беше молба, не заповед.”