Последствия

"Навън се стелеше първата парцалива мъглица на онази есен, димеше около уличните лампи в ръждивия здрач на отиващия си ден. Тръгна надолу по улицата с гърбавия паваж, зави покрай черните тараби на онова място...

И като зави - изведнъж видя пред себе си онази къса и тясна уличка - уличката от съня. Спря стъписан и се озърна безпомощно: зад гърба му беше булевардът, пред него -къщите от двете страни и бетонният зид в края. А по средата -колата; проблясваше притаено под жълтите лампи и беше покрита с рубинени капчици от есенния дъждец.

И приятелят му беше там - стоеше отстрани и хапеше равнодушно устни.

И пушеше, свит в якето.

Поколеба се миг или два, а после решително отиде и каза едно бодро здрасти. Онзи го погледна все така равнодушно и измърмори нещо...

- Ей, пич! - му каза бързо той. - Каква е тая кола бе?..."