Една и съща нощ

След успеха на последния си роман "Името", с който Христо Карастоянов спечели наградата за нова българска художествена проза "Хеликон" 2012 г., днес авторът ни предлага новия си проект - романа "Една и съща нощ", който описва последните години на големия български поет Гео Милев.

Христо Карастоянов "вади на светло" образа на анархиста Георги Шейтанов, оказал голямо влияние върху развитието на списание "Пламък" и една от най-противоречивите личности от началото на ХХ век.

"Една и съща нощ” е разказ за светлото другаруване между двама големи мъже – Гео Милев и Георги Шейтанов. И за последните две години от техния покосен от барутното време живот: време на мечтатели и поети и време на конформисти и ренегати, време за яростно свободолюбие и време за предателство, време за живеене и време за смърт...

От автора:

Преди се питах: „Какво би било, ако...”

Сега си казвам: „Защо не!...”

Защото времето лети и страхотно завива в нощта. А нощта е все една и съща. И думите са същите. „...едри, загрубели момчета, със сиви лица, ниски чела и плоски очи...” – казва Гео Милев и един забравен днес драскач веднага му отговаря: „О, Геомилевщина, тъмна язва, която гледа на литературата с едно око, половин глава и четвърт мозък!”

После идват ония с ниските чела и с окървавените тояги...

„Още при първите посещения на Ш. у дома, Гео остана очарован от него; и аз самата чувствах, че той излъчва някакво обаяние, на което никой не може да устои и самият Гео силно се поддаде на него. Гео клонеше вече към анархизма и за мене беше ясно, че това става под Шейтаново влияние.

Не ще преувелича, ако Ви призная даже, че мъката ми за Гео щеше да загуби много от горчивината си, ако Г.Ш. беше останал жив.”

Из едно писмо на Мила Гео Милева до пловдивския анархист д-р Константин Кантарев

[...]

„Христо Карастоянов разказва пищно, трепкащо и задъхано за едно време, в което нито един от героите не успява да си поеме дъх. Голямата каша на хаоса се прошарва с дребни твърди частици, върху които читателят може да се крепи, додето вихърът на събитията го носи през разказваната история.

Един голям политически роман и безогледно трезв подход при повествованието.”

Хелмут Шонауер, Lesen in Tirol

[...]

„Че аз съм жив!” – възразил учудено поетът.

„Не си, не си – изпъшкал онзи. – Вече не си. Просто още не го знаеш...”